17 юли - Света великомъченица Марина |
||
Горещниците (15, 16 и 17 юли) народът ни празнува в чест на огнената слънчева стихия. Огънят е култов символ в представите на българина, той има магическа и пропъждаща сила.
Дните са посветени на християнските светци Юлия, Марина и Емилиян. Най-строго се почитат първия и третия горещник.
В третия ден на 17 юли, християнската църква почита паметта на Света Марина.
Житие Света Марина е родена в Антиохия и е дъщеря на жрец идолопоклонник. Възпитана в идолопоклонничество, но Бог й дал да узнае истината и я призовал при себе си.
Марина много желаела да получи свето кръщение, но нямало свещеник нито в града, нито в околностите, който да извърши тайнството. Марина се оставила на Бога и очаквала Неговата воля.
По това време римското управление жестоко преследвало християните, много от които се криели в пустините и планините. Мнозина пък оставали в градовете и като вземали вид на просяци, стараели се да проповядват и разпространяват словото Божие. От един такъв християнин 12-годишна Марина за пръв път чула за Господ Иисус Христос.
Пръв неин гонител станал самият й баща. Той бил ревностен поклонник на идолите и когато узнал, че дъщеря му вярва в Христа, намразил я и започнал да се отнася с нея много жестоко. Въпреки това, тя продължила да изповядва Божието име.
Веднъж в околностите на града 16-годишната девойка срещнала управителя на източните провинции Олимврий и смело му изповядвала вярата си, заради което била подложена на ужасни изтезания.
Молитвите й към Бог да я удостои да мине през водата на кръщението, навели Олимврий на мисълта да я удави. Донесли грамадна каца с вода и хвърлили в нея вързаната девойка.
Тя започнала да се моли на Господа да й развърже веригите, а водата да бъде желаното от нея свето кръщение и възраждане за вечен живот. Едва свършила молитвата, оковите се разкъсали и неръкотворна светлина огряла Марина. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен.
Преди смъртта Марина се обърнала към събралия се народ и го увещавала да познае истинния Бог, а не да се кланя на бездушните истукани. След това се помолила за всички. В предсмъртния си час тя се удостоила да види Самия Христос, Който я призовавал към вечния покой.
Тогава Марина навела глава под меча на палача едва на 16 години (около 270 г.).
Поверия В българските народни поверия образът на св. Марина съдържа положителни и отрицателни (дори демонични) черти, тя е помагаща, но и наказваща светица.
В българската народопсихология светците, както и другите посредници, са се смятали за потенциално опасни същества, съществуващи на границата на човешкия и на отвъдния („оня“) свят. Те са обект на страхопочитание. Вярващите са се стремели да спечелят благосклонността им с представяне на жертви и със спазване на забрани.
За българина св. Марина е опална или Огнена Марина, символ на небесния огън. Покровителка на жътвата, нивите и сеитбите. В едната си ръка държи дявола за косата, с другата го удря с дърво по главата.
Най-често я изобразяват на трон, лявата й ръка е пред гърдите, в дясната държи кръст, но се срещат и икони, където на ръката й е кацнал бял гълъб, а в краката й е змеят, победен от нея.
Най-ранните изображения на светицата се намират в Боянската църква (1259 г.), в манастира „Св. Марина“ в Карлуково (ХІV в.) и в църквата в Долна Каменица (също от ХІV в.).
В деня на Марина не се работи, забранени са всички дейности, свързани с огъня: не се пали огън, не се излиза на полето, за да не се запали реколтата, не се сяда дори около семейното огнище, не се пече хляб. Знае се, че каквото и да се изработи в тези дни, ще изгори. Не се ходи пеш. Жените не се захващат с никакви ръкоделия.
На 17 юли се пали новият жив огън. Огънят се запалва по най-примитивен начин с триене на парчета дърво (от липа, ясен или боровинков храст). Запалването се извършва от момчета близнаци или от млади мъже с еднакво име.
Жаравата се внася вкъщи, с нея се запалва огънят в домашното огнище. Смята се, че божественият огън може да слезе и сам от небето (като гръмотевица) в последния ден от Горещниците, на св. Марина.
Той се прескача за здраве и от хора и от животни. От него всеки взима, за да запали домашното огнище. Казват, че през тези дни и от най-засъхналите корита бликва вода и който се окъпе в тази топла вода, няма да боледува през цялата година. Започват седенките, изпълнени с магии за любов.
В Странджа, Родопите и по поречието на река Струма светицата е известна като "господарка на змиите" и лечителка на ухапаното от тях.
На иконите от странджанския край се срещат изображения на мъченицата, в които тя държи змии в престилката си или в кърпа, или носи кошница, от която се подават змийски глави. Ако на този ден някой види змия я кълне с думите: "Нека света Марина да те умарини!"
Вярвало се, че тя може да излекува ухапване от влечугото, но ако се разсърди, праща змиите сред хората да ги хапят. В деня на светицата змиите се прибират под земята, където св. Марина ги държи затворени.
Затова се забранява да се решат коси, да се опъва въже и канап или въобще да се извършва каквато и да било работа с прежда или въже, защото змиите ще излязат по полето или ще ухапят този, който работи с връв.
В този край култът към светицата е силен и неслучайно тези места са осеяни с множество малки параклисчета и лековити извори, носещи нейното име.
Най-голяма лечебна сила се приписва на лековитата вода в пещерата „Св. Марина“ до странджанското село Сливарово.
Пещерата е най-големият култов център на Светицата в Югоизточна Тракия. Хора от близки и далечни селища посещават мястото за поклонение. Основното вярване, свързано с пещерата, е в лечебната сила на капещата от стените й вода.
Често я посещават и бездетни жени, които влизат в пещерата призори, оставят там малки подаръци с надеждата да им се роди дете.
Св. Марина е защитница и на момите. Пак в Родопите (по междуречието на Струма и Места) и в Странджа денят ѝ е празник на момите и момците в предбрачна възраст, които прекарват нощта пред пещерите, посветени на св. Марина. Входът на пещерата при с. Сливарово е много тесен. Според легендата през него могат да минат само девствени моми. Младите се провират през него за здраве, а целият нощен празник (наричан лефтерски панагир) е съдържал оргиастични елементи, свързани с определени инициационни практики.
Характерно за култовите места, свързани със св. Марина е, че те се намират в усойни местности, най-често в пещера или дълбок дол, а отиването до тях е свързано с продължително слизане надолу. Състоят се от манастирче, лечебен извор (аязмо) и околни дървета, на които се закачват даровете за светицата, най-често т. нар. вотиви, умалени изображения на човешкото тяло или само на болния орган, за който се търси лечение.
Според легендите Светицата посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия.
Света Марина се смята за закрилница на душевноболните почита се и като покровителка на брака, водите и Южното Черноморие. Тя помага срещу беззаконие и несправедливост.
Имен ден на 17 юли имат Марин, Марина, Маринела.
Сведения от православни писания, печатни публикации, извадки от статия на Кристина Менхарт и други материали от интернет, без претенции за авторство, издири и обобщи П. Георгиева 14.07.2021 г. Всички права запазени ©
|
||