На 25 март Православната Християнска Църква празнува в чест на благата вест за раждането на Спасителя, която Архангел Гавраил съобщил на Дева Мария.

Празникът е утвърден в Православната църква през 7 век. Почита се от всички основни християнски деноминации: православие, католицизъм, протестантство.

Вярва се, че когато архангел Гавраил слязъл при Мария, небето се отворило. Много хора очакват да видят чудото и да си пожелаят богатство и късмет.

Това е един от постоянните празници в църковния календар, тъй като всяка година се чества на една и съща дата.

Българите наричат този празник още "Благовец" или "половин Великден".

Според поверието на Благовец долитат кукувиците и лястовиците, за да донесат благата вест, че зимата си е отишла и лятото е дошло.

Лястовицата като вестоносец за настъпващата пролет е символ на светлината. В средновековната литература е написано, че веселото чуруликане на лястовицата прославя Бог и изрича божествени слова, показващи на хората пътя към светлината. Гнездото на лястовицата носи щастие и не бива да се разваля.

Мечките се размърдват в гората и слизат до реката да се окъпят и водата става лековита.

Заради кукувиците празникът в някои райони на България се нарича още "Кукувден". На този ден се изпълняват обредни песни, в които се пее, че пролетната птичка вече е дошла, а с нея и пролетта.

Според вярванията на старите българи, кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден, т.е. до началото на лятото, след което замлъква. Обикновено всички се ослушват за нейното кукане, което предсказва колко години ще живее човек, чул гласа й.

Момите се опитват да откъснат клонката, на която е била кацнала кукувицата, и я носят в пазвата си, за да се задомят скоро. Те могат да узнаят името на бъдещия си съпруг, като станат рано призори, изхвърлят боклука и чакат да чуят първото мъжко име.

Според поверието не е хубаво да се спи до късно, за да не те закука кукувица в леглото, че ще се разболееш.

Покрай обредните огньове момите пеят песни и тръгват да обикалят къщите в селото, за да известят, че кукувиците са пристигнали, а с тях и пролетта.

Песните пробуждат и пролетните копнежи на младите. Една от тях гласи, че млад овчар извежда стадото на паша, но страда, че се отдалечава от селото, тъй като няма да получи любовен знак - китки и венци.

Чрез обредните песни, които изпълняват, момите шеговито се присмиват на ергените. Обещават им вечеря с недопечена конска глава и черен ръжен хляб, а за себе си искат печена кокошка, два пъти пресята бяла погача и ново шиниче с прясно грозде. Песните за Благовещение хем изразяват любовните задявки, хем надеждата за плодородие през новия сезон.

Народно поверие гласи, че на този ден в реките, изворите и закътаните горски поляни се завръщат самодивите - митичните девойки, които презимуват в далечни земи, но щом се запролети, отново се завръщат. Невидими за човешките очи, те ревниво пазят своите самодивски кътчета и наказват всеки, дръзнал да навлезе в тях. "Злосторникът" бива отвличан в отвъдния свят и никога повече не се завръща към земния си живот.

Част от обредните песни, които се изпълняват на този ден, предупреждават хората да се пазят от самодивите и най-вече момите, които отиват рано сутринта за вода до близкия извор или кладенец.

Текстовете на песните съдържат забрани, според които момите не трябва да тъкат и предат, а момците да не ловят рало, за да не ги застигат болести. Народните вярвания са свързани със смяната на сезоните и изразяват страховете от природните сили по това време.

Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец - благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо. Затова именно на Благовец се пробиват ушите на момичетата за обеци. Животновъдите дамгосват стадата си и правят резки на ушите на животните, за да могат да ги разпознават. Мъжете отварят кошерите и пускат пчелите да събират сладък мед.

Тъй като празникът се свързва с идването на пролетта на този ден задължително трябва да се яде „нещо зелено“ (коприва, спанак, лапад и др.). На трапезата задължително трябва да има риба, зехтин и да се пие вино. Обикновено се приготвя рибник (риба с ориз), лучник, каша от прясна коприва и салата от зелен лук с магданоз и джоджен.

Задължително се пече пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки, а първото парче от нея стопанката поставя на прага на дома и нарича за неговия покровител - домашния дух.

На Благовец се пробуждат гущерите и змиите и изпълзяват навън, но през деня змиите не хапят и всяка отрова губи силата си.

Стопаните премитат къщите и дворовете. Със събраните отпадъци палят огньове в ъглите на двора, които прескачат и опушват краката си, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Жените не бива да докосват игли, куки или конци, или да решат на път косите си, за да не срещат змии и гущери през лятото.

По стара българска традиция змията е свещено животно, тя носи духа на прадедите и пази домашното огнище и земите.

Хората се страхуват от нея, но в същото време я уважават. Тя има важна роля в този свят – държи земята да не се разпука. Знае езика на всички останали животни и може да научи човека на тази дарба. Познава всички лековити треви и билки. От нея на вълшебства се учат дори вещиците.  За да се научат на чудеса, хората трябва да намерят царицата-змия или безценния камък, който държи под езика си.

Да се убиват змиите е грях, но те може да се прогонят далеч от къщата чрез различни обреди, независимо че според вярванията в този ден болните оставят дрехите си да ги пролази змия и се надяват да оздравеят.

Стопанката на къщата дрънчи с метални предмети (или обикаля двора със запалени факли), изричайки заклинания: "Бягайте змии и гущери, че иде Благовец".

В някои части на България ги плашат с идването на щъркелите, а в други ги гонят, за да се роди "благо жито".

Чесънът и леската са средства за предпазване от змии. Сок от леска и листата предпазват от ухапване.

Ако все пак се случи така, че на Благовец убиете змия, отрежете главата й. Тя става магическа. С нея се правят магии за любов и се лекуват много болести.

Поверията гласят, че:

На Благовещение не се работи нищо.

Посетите на Благовец цветя растат особено ароматни и красиви.

Каквито дела вършиш на Благовещение, това ще правиш и през цялата година.

На Благовец трябва да се облекат нови дрехи, да се яде, празнува и да се броят пари.

Който види на този ден щъркел в полет, ще е щастлив.

Ако момичето постави във ваза цветя и те разцъфнат до три дни, значи ще се омъжи до края на годината.

Ако някъде има заровено съкровище, на Благовещение вечерта над него се издига син пламък или огънче и просветва три пъти.

Ако денят е хубав и ясен ще има добро плодородие.

Ако вали дъжд или е облачно реколтата ще е слаба.

Именден празнуват Благовест, Благо, Благой, Блаже, Блага, Благовеста, Блага, Вангел, Ванго, Евангелина, Ванга.

Благовест е български вариант на гръцкото име Евангел, което означава блага вест.

Сведения от православни писания, печатни публикации и материали от интернет, без претенции за авторство, издири и обобщи П. Георгиева

24.03.2021 г.