Княз Боян Български е припознат като първия български мъченик, умрял за християнската вяра. Според историческите писания той е бил внук на хан Крум и син на хан Омуртаг.

Пророчеството на Свети мъченик Боян, княз Български според българската православна църква е свързано с покръстването на българите.

Има теория, че името му е било Воин, от славянски произход, a майка е славянка.

По времето на хан Крум (802-814) веднъж сред пленниците попада и ученият византиец Кинамон. Синът на Крум – Омуртаг (814-831), защото забелязал влиянието му върху синове му или просто от неприязън към християнството, го заставя да вземе участие в една идоложертвена трапеза.

Понеже Кинам рязко отказал да стори това, хвърлили го в затвора за дълги години.

В онези векове, когато българската държава е била млада и постоянно е отвоювала съществуването си в съседство на могъщата тогава Византийска империя, на християнството се гледало не само като на предателство към старите богове, но и като на държавна измяна.

След смъртта на Омуртаг на българския престол се възкачва третият му син Маламир (вторият син Звиница навярно бил починал), в чиято лоялност към „отечествените богове“ Омуртаг не се съмнява.

Поради влечението си към християнството Енравота бива лишен от правото си на престолонаследник от баща си Омуртаг.

Според записките на Теофилакт, когато се възцарил най-малкият син Маламир (831-836), неговият по-голям брат Енравота помолил да освободят Кинамон от затвора и да му го подарят като роб.

Княз Енравота под влиянието на Кинамон тайно приел християнско кръщение и бил наречен Боян.

Братът-езичник Маламир приема покръстването на Боян като предателство спрямо родовите традиции и влечение към изконните врагове - ромеите. Той призовава брат си, нарежда му да се откаже от новата си вяра и да покаже единство на ханската власт, но Енравота е убеден точно в обратното – че новата религия, че сплоти ханството, в чиито територии съжителстват твърде различни племена. След категоричния му отказ Маламир издава смъртна присъда на брат си заради вярата му.

Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл пророческа реч:

„Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували. Но и ти самият – обръща се към брат си Маламир – подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква полза от своята жестокост!“

След това Христовият мъченик преклонил глава под меча и бил посечен около 833 година.

Няма никакви други неоспорими фактологически сведения за него: нито къде е гробницата му, нито къде са мощите му, нито дали е съставяна служба в негова чест.

Скоро твърде млад умрял и Маламир.

Понеже нямал наследник, наследил го Пресиян, син на Звиница (836–852 г.).

Той управлява 26 години, през което време увеличава значително територията на българската държава, а християнската вяра добива все по-голямо влияние.

Синът и наследник на Пресиян, Борис (852–889 г.), приел християнството с името Михаил и покръстил целия български народ (865 г.).

Така се изпълнило пророчеството на св. мъченик Боян-Енравота, княз Български.

Според проучванията си българска учителка и краевед твърди че, мощите на Свети Боян, княз Български, се намират в костницата под църквата „Св. Йоан Предтеча“ в гр. Стамболийски. Тя изказва мнение, че разчела надписа на плочата в олтара на църквата от Х век. Надписът представлява 21 реда хоризонтален текст на старобългарски, в който името на Свети Боян Енравота е споменато 6 пъти. От надписа може да се предполага, че той е погребан точно на това място в една златно-сребърна костница.

За значението и произхода на старото българско име Боян се водят дискусии.

Най-общоприетото схващане е, че името означава „войн“ и произлиза от думата „бой“ или битка и наставка „-ан“, която е приета в български и славянски имена.

Други считат, че то идва от хуно-българското име „Баян“ или че името произхожда от прабългарски език, където боян е военен командир, както и от славянската дума бой.

Възможният произход се свързва още с келтското племе Боии.

Изказано е и предположението келтско-ирландското име Брайън (Bryan или Brian) да е свързано с българското Боян (Boyan) не само с правописно сходство, но и по значение. Следователно, ако се съди от келтско-ирландското значение на името Брайън, българското име Боян би могло да се преведе като „силен“, "богат"или „благороден“.

Значение на другите имена, отбелязвани на този ден:
Бойка, Бонка, Бойчо - "да се боят от него" , "да бъде силен и властен"

Албена - хубава (от египетското al-banni)
 

Имен ден имат всички, кръстени Боян, Бояна, Боянка, Албена, Бойко, Бойка, Боко.

Сведения от православни писания, печатни публикации и материали от интернет, без претенции за авторство, издири и обобщи П. Георгиева

27.03.2021 г.