Св. Антоний се представя като брат близнак на св. Атанас. Според различни поверия те били ножари, железари, налбанти(хора, които подковават коне).
В митологията ковачите се смятат за творци на Вселената, оформяща света чрез стихията на огъня. Магическа е силата на ковачите и на всичко, произлязло от техните ръце. Двойно по-магическа става силата, когато са двама близнаци ковачи като св. Антоний и св. Атанас. Ковачите и железарите и до днес празнуват деня на своите покровители. Антоновден се тачи и в чест на едрия рогат добитък.
Според една легенда Антоний гледал спящо със свити лапи куче и бил озарен от прозрение - техният инструмент(клещите) да изглежда така, като кучешки крачета. Затова му отредили празник - един ден преди деня на брат му св. Атанас. Според друга легенда двата дни 17 и 18 януари са празник, посветен на един светец с две лица. На първия ден светецът влязъл в селската кръчма с бедняшки дрехи и никой не го поздравил, не го почерпил, не поискал да пие с него вино и ракия. На втория ден облякъл "златни дрехи", влязъл с тях в кръчмата и както се очаква, всички скочили на крака да го посрещнат почит и уважение.
На много места жените раздават медени питки за здраве. Не се варят боб и царевица, за да не се разболяват децата от шарка. В Пиринско вярват, че на Антоновден се събират всички болести заедно и на следващия ден "тръгват по хората". Затова наричат двата празника "сладки и медени". Не се пали светлина в стаите, да не съгледат болестите светлината и да тръгнат по нея. Не се яде свинска месо, "за да не се разсърдят" болестите.
Народът вярва, че само братятя близнаци могат да спасят селището от тежки болести и чума. Само те могат да заорават, да поставят браздата , да изковават плуга на ралото, да спасяват и да защитават хората. Само те могат да добиват и жив, магически огън, който да лекува хора и животни.
ИМЕННИЦИ: Антон, Антония, Антонина, Андон, Тончо, Донка |
|